3/12/2012 09:18:00 пр.об.
Usmihnat den
Направете си този красив кът, където можете да се наслаждавате на слънчевите дни да се отдадете на пълно блаженство.
Градинската пейка под очарователното дръвче ви подканва към един мързелив следобед. А като прибавим към нея красивите цветя и божествения аромат поканата става неустоима.
Тази градински кът предлага уединена почивка в красива обстановка.
Рожковът осигурява необходимата сянка за растенията, които я обичат, а пък лавандулите, пенстемоните и другите растения, които виреят на слънчеви места са разпределени на подходящо за тях място.
A: Див рожков (1) - Ценен заради великолепните си ярко розови цветчета, рожковът е лесно за отглеждане дръвче, със сърцевидни листа, които се обагрят в златисто през есента. Дръвчето вирее най-добре на слънце или частична сянка, а на височина достига до 9 метра.
Латинско наименование: Cercis canadensis
Зони 5-9.
AЛТЕРНАТИВИ:
Кучешки китайски дрян (Cornus kousa var. chinensis)
Зони 5-8. Големи бели цветчета. .
B: Клетра (Clethra alnifolia ‘Rosea’) (1) кремавобели съцветия, които се появяват в изобилие в продължение на 4-6 седмици през август и септември. Сортът С. alnifolia 'Paniculate' достига около 2,1 м височина. И двата се чувстват добре във влажна почва и морски въздух. С. alnifolia 'Rosea' е с розови цветове.
МЯСТО И ПОЧВА: Кисела почва. Идеалното разположение е влажно място на лека сянка.
ПОДКАСТРЯНЕ: Не е необходимо. През февруари или март отстранете нежеланите и пострадалите от студа клонки.
РАЗМНОЖАВАНЕ: Засейте семена напролет или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Зони 3-9.
AЛТЕРНАТИВИ:
Люляк (Syringa patula ‘Miss Kim’)
Зони 3-8. Много ароматни лавандулови цветчета, цъфти птрес Юни
Fragrant Snowball (Viburnum x carlcephalum)
Зони: 5-8. Прозови пъпки цъфтят в бяли, перфектна зелинина през есента
C: Taxus media ‘Hicksii’ - Ниско вечнозелено дърво с плътен колоновиден хабитус, достигащо за 20г. височина 6м и диаметър 2м. Като цяло формата му е широко пирамидална с централен лидер, ширината на която нараства с напредването на възраста до 3м. Меките му игли образуват гъста тъмно-зелена бариера, със светлозелен оттенък от леторастите през пролетта и кафеникав през зимата заради студените ветрове. Отровно растение. Сортът издържа нашите зимни температури. Представя се добре както на пълно слънце, така и на пълна сянка. Не е взискателен към почвата – от кисела до алкална, но достатъчно влажна, без преовлажняване и задържане на локви. Това растение има по-бърз растеж от обикновения тис и е подходящо за зелени огради и завеси и за подстригвани геометрични форми, тъй като добре понася подстригване.
Зони: 4-8.
AЛТЕРНАТИВИ:
Теснолистен зърнастец (Rhamnus frangula ‘Asplenifolia’)
Зони: 3-8.
D: Астилбе килимест (Astilbe chinensis ‘Veronica Klose’) - Цвят розов. Цъфтеж юни-юли. Растение за сянка и полусянка.
Зони: 3-9.
АЛТЕРНАТИВИ:
Дамско сърце (Dicentra eximia ‘Zestful’) - Това многогодишно цвете краси градините през цялата пролет - от април до юни, с нежните и ефектни розови цветчета, висящи на едностранно разположени гроздове. Листата са наредени последователно, имат дълги дръжки и дълбоко врязани сегменти. Стъблата са разклонени, със синьозелен отенък и стигат до 50 – 60 см.
Това красиво цвете е непретенциозно към почвата, но расте по-добре в лека, хранителна почва с умерена влага и е подходящо за сенчести места.
Зони: 3-9.
E: Гроздовидна цимизифуга (Cimicifuga racemosa ‘Atropurpurea’) - Атрактивни дълго живеещи растения, които развиват напълно красотата си за няколко години.
Цветове: Бели, с тръпчив аромат. Многобройните дребницветчета са разположени в гъсти, валчести гроздовидни съцветия, които изглеждат като четка за миене на бутилки и достигат дължина до 60 см. Съцветията с дългите си дръжки стърчат над листните стъбла. Те често са огънати и елегантно наведени.
Листа: Перести, продълговати, яйцевидни и грубо нарязани, тъмнозелени.
Растеж: Гнездовиден, не винаги стабилен.
Зони: 3-9.
АЛТЕРНАТИВИ:
Хоста (Hosta ‘Fragrant Gold’) - Хостите са невероятно декоративни коренищни растения, които бързо се разрастват в обширни плантации. Големите прикоренови листа са главното им украшение – различават се по форма, размер, багра и строеж. Камбанкоподобните цветове на хостите (бели, лилави или розови) се издигат над растението на високи цветоноси и създават причудливо зрелище по време на масовия цъфтеж в средата на лятото. Хостите са невзискателни към факторите на растеж, красиви и студоустойчиви, еднакво добре се развиват на сянка и на ярко слънце и отлично се съчетават с повечето декоративни растения. Съществуват над 70 вида хости, от които са селекционирани около 750 разновидности – от малки джуджета (5см) до гигантски, почти двуметрови. Средната височина на хостите е около 100 см. Ценят се много разновидностите с бели кантове по края на листата. У нас посадъчен материал от хоста – различни видове, може да се закупи от почти всички фирми, които предлагат луковични растения на пролет. Това е най-подходящия сезон за засаждане на коренището.
Ако имате старо растение, пак през пролетта – през април, може да разделите туфата и да разсадите хостата. Разделянето на туфата се препоръчва да се прави през 4-5 години през пролетта или есента, защото иначе растението се разраства прекомерно.
Засадените млади растения през първата година се нуждаят от редовно поливане. Хостите се развиват добре на влажни, богати, неутрални или слабо кисели почви. Кореновата им система е мощна, което ги прави достатъчно сухоустойчиви. Закривайки големи пространства със своите листа, те на практика не се нуждаят от окопаване на почвата и борба с плевелите. Почти не се нападат от болести, но във влажна пролет могат сериозно да бъдат застрашени от голи охлюви, срещу които трябва да се заложат отровни примамки.
В градината хостите отлично се съчетават с иглика, здравец, напръстник, астилбе, аквилегия, папрати, есенни анемонии и други ранноцъфтящи и сенколюбиви видове.
Зони: 3-9.
F: Tiarella ‘Winterglow’- бели цветчета, цъфти през пролетта
Зони: 3-9.
G: Червен напръстник (Digitalis purpurea) Цветове: Пастелнорозови до пурпурночервени с кафяви петна във вътрешността с кам-бановидна форма на напръстник, в изправени като свещи съцветия. Листа: Яйцевидни, заострени, големи, матовозелени, груб-омъхести. Местообитание: Полусенчесто, топло. Почва умерено суха до нормално влажна, кисела, богата на хумус, глинеста. Не се допускат места под зелени през лятото дървета, тъй като не понася падащите есенни листа. Отглеждане: След цъфтежа се подрязва, за да се удължи животът на растенията. Така се предпазва и от самозасяване.
Зони: 4-8.
АЛТЕРНАТИВИ:
Момкова сълза (Polygonatum odoratum ‘Variegatum’)
Сибирска перуника (Iris sibirica ‘White Swirl’)
Зони: 3-9.
H: Пенстемон (Penstemon digitalis ‘Husker Red’) Цветчетата са многобройни с различна големина и разцветка, събрани в гъсти, подобни на метлица, съцветия, понякога единични, бели, розови, червени, светлосини,лилави, с дълга двуустна, заоблена, тръбеста форма. Плодът е двустранна многосеменна кутийка. Семената са много дребни, като в 1 гр. има около 1000 бр. и имат 2-3 годишна кълняемост.
Големите декоративни качества и лесното размножаване правят пенстемона много предпочитано растение в градинските композиции. Нискостеблените видове са великолепни в алпинеуми или на преден план в цветните лехи. Множество достатъчно високи пенстемони цъфтят в унисон с розите, божурите, лилиумите. Техните малки цветчета създават дантелен облак около фаворитите в градините.
Зони: 4-8.
АЛТЕРНАТИВИ:
Хойхера (Heuchera’Ruby Veil’) - от семейство Каменоломки е цъфтящо многогодишно за вашата градина , издържащо от слънчеви до полусенчести места. Издръжливо растение / - 20 С-+/, с умерени нужди от поливане. Подходящо за бордюр и алпинеумни и съчетания . Със своите ярки и наситени багри листнодекоративните хойхери могат да украсят всяка градина, а цъфтящите сортове придават лекота и елегантност на цветните композиции. Освен красиви и ефектни, те са и непретенциозни, устойчиви на болести и вредители и лесни за отглеждане.
Това са многогодишни тревисти растения, достигащи на височина около 50 см. Развиват силно коренище. Листата са събрани в прикоренова розетка. Те са на дълги дръжки, длановидно нарязани на 5 до 9 дяла, назъбени. Цветовете са дребни, многобройни, разположени на върха на нежни стъбла, които излизат измежду листата.Почвата трябва да е лека, хумусна и влажна, но не и такава, която задържа излишна влага. Хранителните вещества не бива да са в излишък, затова не се препоръчва често и обилно торене. По-добре е да оставим хойхерата гладна, отколкото да я прехраним. Същото се отнася и до поливането - крайностите трябва да се избягват.
Зони: 4-9.
Източник: WWW.BHG.COM/GARDENPLANS • NOOK GARDEN • 3
I: ЛАВАНДУЛА (Lavandula angustifolia ‘Munstead Strain’) - Силно разклонен, 30-80 см висок полухраст с многобройни възходящи или изправени стъбла. Цветоносните клонки са четириръбести. Листата са срещуположни. Цветовете са синьовиолетови, събрани по 6-10 в лъжливи прешлени, образуващи класовидни съцветия. Цъфти юли-август
Зони: 6-9.
AЛТЕРНАТИВИ:
Босилек (Ocimum basilicum)
Всички зони. Едногодишно тревисто растение, достигащо височина 50-80 см.
Градинският чай или салвия (Salvia officinalis ‘Tricolor’) - Toзи пpeĸpaceн пpeдcтaвитeл нa гpaдинcĸия чaй, плeнявa c пъcтpитe cи лиcтa, oбaгpeни в зeлeнo, лилaвo, ĸpeмaвo. Дocтигa дo 50 cм виcoчинa и e изĸлючитeлнo пoдxoдящo pacтeниe зa вceĸи двop и гpaдинa.
Apoмaтнитe лиcтa, ocвeн нeвepoятния дeĸopaтивeн eфeĸт, ce изпoлзвaт ĸaтo билĸa и пoдпpaвĸa. Heпpeтeнциoзнo pacтeниe, дoбpe ce paзвивa нa вcяĸaĸви пoчви, пpeдпoчитa cлънчeвитe мecтa oт гpaдинaтa.
Зони: 4-9.
J: Циганче (Impatiens wallerana)
Всички зони. Компактен едногодишен едроцветен сорт импатиенс с продължителност на цъфтежа до късна есен.
Това е един от предпочитаните сортове заради многофункциналното му приложение.
С него можете да украсите Вашите сандъчета или висящи саксии на източния или западен балкон, полусенчестите места от Вашия двор или да му се радвате като стайно саксийно растение целогодишно.
Растението достига височина 20-30см.
Сейте семената от Февруари до Май за разсад за цъфтеж от Юли до Октомври.
K: Лилиум (Lilium ‘Stargazer’) - Лилиумите са едни от най-атрактивните многогодишни растения във всеки двор. Лесни са за отглеждане дори от начинаещи градинари и деца.
Сортовете от този клас са с дръжка дълга около 100см, специфичен аромат и цъфтеж от началото на Юли до края на Септември.
Stargazer се характеризира с по-интензивен аромат от останалите представители на този клас.
Изберете за засаждане на лилиумите слънчево място, пропусклива почва с леко кисела реакция.
Засадете луковиците от началото на Септември до края на Ноември на дълбочина 8-15см (в зависимост от големината на луковицата) и разстояние една от друга поне на 15см.
Един месец след засаждане започнете да добавяте специализирани торове за да поддържат дълготраен цъфтеж на цветовете и слабо кисела среда на почвата.
След прецъфтяване намалете поливките, и позволете на листата бавно да пожълтеят. Това е периода на изхранване на луковиците и техните 'детки'. След това отрежете надземната част.
Не е необходимо да вадите луковиците всяка година. Това може да става през 2-3 години.
Зони: 4-9.
∆: Нарцис тромпет (Narcissus ‘Mount Hood’) (5) - Луковично растение с период на засаждане септември - ноември и период на цъфтеж март-май. 5 броя луковици в пакет, калибър - 12/14Височина 35 см
Зони: 3-8.
O: Зюмбюли (Hyacinthus orientalis ‘Fondant’ или ‘Splendid Cornelia’) (3) - Пролетно цъфтящи ароматни луковични растения. Листата им са тесни, стеблото им достига височина 25см. Съцветието им е богато с повече от 25-30 цветчета.
Предпочитат песъчлива почва, предварително добре наторена на слънчево изложение. Цъфтят от началото на Март до края на Април.
Зюмбюлите са подходящи за украса на бордюри, цветни петна в градини, алпинеуми, балконски саксии, сандъчета и за форсиране.
Луковиците се засаждат на дълбочина 12-15см и разстояние една от друга 10-15см през есента от началото на Септември до края на Ноември - поне 6-8 седмици преди температурите на почвата да паднат под 15С.
След прецъфтяване намалете поливките, оставете листната маса бавно да пожълтее и позволете на луковицата да изхрани новообразувалите се детки.
Не е необходимо да изваждате луковиците всяка година ако не целите да ги размножавате. Това може да става на всеки 2-3 години.
Зони: 4-8.
▲: Нарцис (Narcissus ‘Petit Four’) (5)
Зони: 3-7.
●: Кокиче (Galanthus nivalis) (20)
Зони: 3-8.
1. Градински план на проекта
При този проект от особена важност е подготовката. Предварително си отговорете на няколко въпроса:
• Разполагате ли с готово място за изпълнение на плана? Схемата показва приблизителната големина на проекта (18 квадратчета х 1.5 м = около 27 м), но Вие можете да увеличите тези мащаби или пък да ги намалите, като спазите съществуващото съотношение и увеличите/ намалите броя на растенията от всеки вид (или пък като премахнете от плана някои растения).
• Изисква ли почвата на терена подобряване? Повечето от избраните растения не са капризни в това отношение, но добре овлажнената почва е отлична среда за тяхното развитие. За да тествате почвата, намокрете един сектор от нея с маркуч и изчакайте 24 часа. След това стиснете с ръката си буца пръст – пръстта трябва да се оформя на топка, но да се рони лесно при натиск. Ако тя става на топка, но не се рони, вероятно пръстта е твърде глинеста, а ако не иска да се оформи в топка – вероятно е твърде песъчлива. И в двата случая почвата изисква подобрение – за целта можете да добавите подходяща торова смес.
2. Създаване на основата
За да очертаете основата можете да използвате градински маркуч, с който да оформите границите на лехите. Когато сте доволни от резултата използвайте абсорбираща се спрей-боя, за да направите по-ясни очертанията. С помощта на остра права лопата окопайте границите, за да оформите ръба на всяка леха.
Ако теренът е покрит с трева имате няколко възможности. Ако секторът е малък, можете да премахнете чимовете с помощта на права лопата (предварително намокрете почвата), а накрая да обработите почвата отдолу. За по-големи терени обаче ръчна орачна машина, с която да обработите тревата, така че тя да бъде смесена с почвата. Така не само ще премахнете чимовете, но и ще обогатите почвата с органични вещества.
Независимо как ще решите да обработите терена, уверете се, че сте обработили почвата на дълбочина поне 15- 20 см. След като подготвите мястото, полейте почвата добре и изчакайте няколко дена. Ако през това време се появят бурени ги почистете, а ако използвате за целта химикали проверете върху етикета на препарата колко време трябва да изчакате преди да засадите растенията.
3. Направете ръба
Най-добре е да направите ръб около очертанията на лехата, за да попречите на тревата и другите растения да прораснат извън границите. За целта можете да използвате камък или тухли.
4. Засаждане
Идва времето и на най-забавната част от проекта – засаждането на растенията. Готовите растения (разсад) извадете от саксиите (закупен или засаден предварително) и ги поставете на местата им в лехата. Това ще позволи да видите как ще изглежда лехата и дали има нужда от допълнително донагласяне. Уверете се, че растенията са на подходящо разстояние едно от друго, за да могат да растат и да се развиват нормално.
Храстите засадете като предварително направите дупка с диаметър около 2 пъти по-голям от този на коренището им, като при засаждането най-горната им част трябва да е малко над повърхността – запълнете дупката с пръст и отъпчете добре; полейте веднага със слаба струя за поне 15- 20 минути.
Дърветата засадете, след като сте изкопали дупка, малко по-голяма от диаметъра на коренището (или на саксията, в която е поставено дървото). Дупката трябва да бъде достатъчно дълбока, за да може коренището на дървото да бъде малко над повърхността. Когато дръвчето е поставено в дупката в изправено положение, запълнете я с пръст на 1/3, отъпчете леко и полейте. Повторете процедурата още два пъти, докато запълните цялата дупка. Накрая направете около нея своеобразна "яка" от пръст, за да задържа вода към коренището. Полейте дръвчето със слаба струя за поне 30 минути.
5. Грижа за растенията
Първите няколко месеца са от особена важност за растежа на градината. Добре е първите 2 седмици да поливате растенията през ден, а следващите 2 седмици – по 2 пъти седмично. Втората година можете да оставите на природата да свърши своята работа, като основната Ви работа е да поливате градината и да се справяте с плевелите. Ако се налага да подрязвате храстите и дърветата, направете това през късната зима, преди да започнат разлистването и цъфтежът. Изключение от това правило са храстите, цъфтящи през пролетта, които се кастрят веднага след цъфтеж.
Градинската пейка под очарователното дръвче ви подканва към един мързелив следобед. А като прибавим към нея красивите цветя и божествения аромат поканата става неустоима.
Тази градински кът предлага уединена почивка в красива обстановка.
Рожковът осигурява необходимата сянка за растенията, които я обичат, а пък лавандулите, пенстемоните и другите растения, които виреят на слънчеви места са разпределени на подходящо за тях място.
A: Див рожков (1) - Ценен заради великолепните си ярко розови цветчета, рожковът е лесно за отглеждане дръвче, със сърцевидни листа, които се обагрят в златисто през есента. Дръвчето вирее най-добре на слънце или частична сянка, а на височина достига до 9 метра.
Латинско наименование: Cercis canadensis
Зони 5-9.
AЛТЕРНАТИВИ:
Кучешки китайски дрян (Cornus kousa var. chinensis)
Зони 5-8. Големи бели цветчета. .
B: Клетра (Clethra alnifolia ‘Rosea’) (1) кремавобели съцветия, които се появяват в изобилие в продължение на 4-6 седмици през август и септември. Сортът С. alnifolia 'Paniculate' достига около 2,1 м височина. И двата се чувстват добре във влажна почва и морски въздух. С. alnifolia 'Rosea' е с розови цветове.
МЯСТО И ПОЧВА: Кисела почва. Идеалното разположение е влажно място на лека сянка.
ПОДКАСТРЯНЕ: Не е необходимо. През февруари или март отстранете нежеланите и пострадалите от студа клонки.
РАЗМНОЖАВАНЕ: Засейте семена напролет или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Зони 3-9.
AЛТЕРНАТИВИ:
Люляк (Syringa patula ‘Miss Kim’)
Зони 3-8. Много ароматни лавандулови цветчета, цъфти птрес Юни
Fragrant Snowball (Viburnum x carlcephalum)
Зони: 5-8. Прозови пъпки цъфтят в бяли, перфектна зелинина през есента
C: Taxus media ‘Hicksii’ - Ниско вечнозелено дърво с плътен колоновиден хабитус, достигащо за 20г. височина 6м и диаметър 2м. Като цяло формата му е широко пирамидална с централен лидер, ширината на която нараства с напредването на възраста до 3м. Меките му игли образуват гъста тъмно-зелена бариера, със светлозелен оттенък от леторастите през пролетта и кафеникав през зимата заради студените ветрове. Отровно растение. Сортът издържа нашите зимни температури. Представя се добре както на пълно слънце, така и на пълна сянка. Не е взискателен към почвата – от кисела до алкална, но достатъчно влажна, без преовлажняване и задържане на локви. Това растение има по-бърз растеж от обикновения тис и е подходящо за зелени огради и завеси и за подстригвани геометрични форми, тъй като добре понася подстригване.
Зони: 4-8.
AЛТЕРНАТИВИ:
Теснолистен зърнастец (Rhamnus frangula ‘Asplenifolia’)
Зони: 3-8.
D: Астилбе килимест (Astilbe chinensis ‘Veronica Klose’) - Цвят розов. Цъфтеж юни-юли. Растение за сянка и полусянка.
Зони: 3-9.
АЛТЕРНАТИВИ:
Дамско сърце (Dicentra eximia ‘Zestful’) - Това многогодишно цвете краси градините през цялата пролет - от април до юни, с нежните и ефектни розови цветчета, висящи на едностранно разположени гроздове. Листата са наредени последователно, имат дълги дръжки и дълбоко врязани сегменти. Стъблата са разклонени, със синьозелен отенък и стигат до 50 – 60 см.
Това красиво цвете е непретенциозно към почвата, но расте по-добре в лека, хранителна почва с умерена влага и е подходящо за сенчести места.
Зони: 3-9.
E: Гроздовидна цимизифуга (Cimicifuga racemosa ‘Atropurpurea’) - Атрактивни дълго живеещи растения, които развиват напълно красотата си за няколко години.
Цветове: Бели, с тръпчив аромат. Многобройните дребницветчета са разположени в гъсти, валчести гроздовидни съцветия, които изглеждат като четка за миене на бутилки и достигат дължина до 60 см. Съцветията с дългите си дръжки стърчат над листните стъбла. Те често са огънати и елегантно наведени.
Листа: Перести, продълговати, яйцевидни и грубо нарязани, тъмнозелени.
Растеж: Гнездовиден, не винаги стабилен.
Зони: 3-9.
АЛТЕРНАТИВИ:
Хоста (Hosta ‘Fragrant Gold’) - Хостите са невероятно декоративни коренищни растения, които бързо се разрастват в обширни плантации. Големите прикоренови листа са главното им украшение – различават се по форма, размер, багра и строеж. Камбанкоподобните цветове на хостите (бели, лилави или розови) се издигат над растението на високи цветоноси и създават причудливо зрелище по време на масовия цъфтеж в средата на лятото. Хостите са невзискателни към факторите на растеж, красиви и студоустойчиви, еднакво добре се развиват на сянка и на ярко слънце и отлично се съчетават с повечето декоративни растения. Съществуват над 70 вида хости, от които са селекционирани около 750 разновидности – от малки джуджета (5см) до гигантски, почти двуметрови. Средната височина на хостите е около 100 см. Ценят се много разновидностите с бели кантове по края на листата. У нас посадъчен материал от хоста – различни видове, може да се закупи от почти всички фирми, които предлагат луковични растения на пролет. Това е най-подходящия сезон за засаждане на коренището.
Ако имате старо растение, пак през пролетта – през април, може да разделите туфата и да разсадите хостата. Разделянето на туфата се препоръчва да се прави през 4-5 години през пролетта или есента, защото иначе растението се разраства прекомерно.
Засадените млади растения през първата година се нуждаят от редовно поливане. Хостите се развиват добре на влажни, богати, неутрални или слабо кисели почви. Кореновата им система е мощна, което ги прави достатъчно сухоустойчиви. Закривайки големи пространства със своите листа, те на практика не се нуждаят от окопаване на почвата и борба с плевелите. Почти не се нападат от болести, но във влажна пролет могат сериозно да бъдат застрашени от голи охлюви, срещу които трябва да се заложат отровни примамки.
В градината хостите отлично се съчетават с иглика, здравец, напръстник, астилбе, аквилегия, папрати, есенни анемонии и други ранноцъфтящи и сенколюбиви видове.
Зони: 3-9.
F: Tiarella ‘Winterglow’- бели цветчета, цъфти през пролетта
Зони: 3-9.
G: Червен напръстник (Digitalis purpurea) Цветове: Пастелнорозови до пурпурночервени с кафяви петна във вътрешността с кам-бановидна форма на напръстник, в изправени като свещи съцветия. Листа: Яйцевидни, заострени, големи, матовозелени, груб-омъхести. Местообитание: Полусенчесто, топло. Почва умерено суха до нормално влажна, кисела, богата на хумус, глинеста. Не се допускат места под зелени през лятото дървета, тъй като не понася падащите есенни листа. Отглеждане: След цъфтежа се подрязва, за да се удължи животът на растенията. Така се предпазва и от самозасяване.
Зони: 4-8.
АЛТЕРНАТИВИ:
Момкова сълза (Polygonatum odoratum ‘Variegatum’)
Сибирска перуника (Iris sibirica ‘White Swirl’)
Зони: 3-9.
H: Пенстемон (Penstemon digitalis ‘Husker Red’) Цветчетата са многобройни с различна големина и разцветка, събрани в гъсти, подобни на метлица, съцветия, понякога единични, бели, розови, червени, светлосини,лилави, с дълга двуустна, заоблена, тръбеста форма. Плодът е двустранна многосеменна кутийка. Семената са много дребни, като в 1 гр. има около 1000 бр. и имат 2-3 годишна кълняемост.
Големите декоративни качества и лесното размножаване правят пенстемона много предпочитано растение в градинските композиции. Нискостеблените видове са великолепни в алпинеуми или на преден план в цветните лехи. Множество достатъчно високи пенстемони цъфтят в унисон с розите, божурите, лилиумите. Техните малки цветчета създават дантелен облак около фаворитите в градините.
Зони: 4-8.
АЛТЕРНАТИВИ:
Хойхера (Heuchera’Ruby Veil’) - от семейство Каменоломки е цъфтящо многогодишно за вашата градина , издържащо от слънчеви до полусенчести места. Издръжливо растение / - 20 С-+/, с умерени нужди от поливане. Подходящо за бордюр и алпинеумни и съчетания . Със своите ярки и наситени багри листнодекоративните хойхери могат да украсят всяка градина, а цъфтящите сортове придават лекота и елегантност на цветните композиции. Освен красиви и ефектни, те са и непретенциозни, устойчиви на болести и вредители и лесни за отглеждане.
Това са многогодишни тревисти растения, достигащи на височина около 50 см. Развиват силно коренище. Листата са събрани в прикоренова розетка. Те са на дълги дръжки, длановидно нарязани на 5 до 9 дяла, назъбени. Цветовете са дребни, многобройни, разположени на върха на нежни стъбла, които излизат измежду листата.Почвата трябва да е лека, хумусна и влажна, но не и такава, която задържа излишна влага. Хранителните вещества не бива да са в излишък, затова не се препоръчва често и обилно торене. По-добре е да оставим хойхерата гладна, отколкото да я прехраним. Същото се отнася и до поливането - крайностите трябва да се избягват.
Зони: 4-9.
Източник: WWW.BHG.COM/GARDENPLANS • NOOK GARDEN • 3
I: ЛАВАНДУЛА (Lavandula angustifolia ‘Munstead Strain’) - Силно разклонен, 30-80 см висок полухраст с многобройни възходящи или изправени стъбла. Цветоносните клонки са четириръбести. Листата са срещуположни. Цветовете са синьовиолетови, събрани по 6-10 в лъжливи прешлени, образуващи класовидни съцветия. Цъфти юли-август
Зони: 6-9.
AЛТЕРНАТИВИ:
Босилек (Ocimum basilicum)
Всички зони. Едногодишно тревисто растение, достигащо височина 50-80 см.
Градинският чай или салвия (Salvia officinalis ‘Tricolor’) - Toзи пpeĸpaceн пpeдcтaвитeл нa гpaдинcĸия чaй, плeнявa c пъcтpитe cи лиcтa, oбaгpeни в зeлeнo, лилaвo, ĸpeмaвo. Дocтигa дo 50 cм виcoчинa и e изĸлючитeлнo пoдxoдящo pacтeниe зa вceĸи двop и гpaдинa.
Apoмaтнитe лиcтa, ocвeн нeвepoятния дeĸopaтивeн eфeĸт, ce изпoлзвaт ĸaтo билĸa и пoдпpaвĸa. Heпpeтeнциoзнo pacтeниe, дoбpe ce paзвивa нa вcяĸaĸви пoчви, пpeдпoчитa cлънчeвитe мecтa oт гpaдинaтa.
Зони: 4-9.
J: Циганче (Impatiens wallerana)
Всички зони. Компактен едногодишен едроцветен сорт импатиенс с продължителност на цъфтежа до късна есен.
Това е един от предпочитаните сортове заради многофункциналното му приложение.
С него можете да украсите Вашите сандъчета или висящи саксии на източния или западен балкон, полусенчестите места от Вашия двор или да му се радвате като стайно саксийно растение целогодишно.
Растението достига височина 20-30см.
Сейте семената от Февруари до Май за разсад за цъфтеж от Юли до Октомври.
K: Лилиум (Lilium ‘Stargazer’) - Лилиумите са едни от най-атрактивните многогодишни растения във всеки двор. Лесни са за отглеждане дори от начинаещи градинари и деца.
Сортовете от този клас са с дръжка дълга около 100см, специфичен аромат и цъфтеж от началото на Юли до края на Септември.
Stargazer се характеризира с по-интензивен аромат от останалите представители на този клас.
Изберете за засаждане на лилиумите слънчево място, пропусклива почва с леко кисела реакция.
Засадете луковиците от началото на Септември до края на Ноември на дълбочина 8-15см (в зависимост от големината на луковицата) и разстояние една от друга поне на 15см.
Един месец след засаждане започнете да добавяте специализирани торове за да поддържат дълготраен цъфтеж на цветовете и слабо кисела среда на почвата.
След прецъфтяване намалете поливките, и позволете на листата бавно да пожълтеят. Това е периода на изхранване на луковиците и техните 'детки'. След това отрежете надземната част.
Не е необходимо да вадите луковиците всяка година. Това може да става през 2-3 години.
Зони: 4-9.
∆: Нарцис тромпет (Narcissus ‘Mount Hood’) (5) - Луковично растение с период на засаждане септември - ноември и период на цъфтеж март-май. 5 броя луковици в пакет, калибър - 12/14Височина 35 см
Зони: 3-8.
O: Зюмбюли (Hyacinthus orientalis ‘Fondant’ или ‘Splendid Cornelia’) (3) - Пролетно цъфтящи ароматни луковични растения. Листата им са тесни, стеблото им достига височина 25см. Съцветието им е богато с повече от 25-30 цветчета.
Предпочитат песъчлива почва, предварително добре наторена на слънчево изложение. Цъфтят от началото на Март до края на Април.
Зюмбюлите са подходящи за украса на бордюри, цветни петна в градини, алпинеуми, балконски саксии, сандъчета и за форсиране.
Луковиците се засаждат на дълбочина 12-15см и разстояние една от друга 10-15см през есента от началото на Септември до края на Ноември - поне 6-8 седмици преди температурите на почвата да паднат под 15С.
След прецъфтяване намалете поливките, оставете листната маса бавно да пожълтее и позволете на луковицата да изхрани новообразувалите се детки.
Не е необходимо да изваждате луковиците всяка година ако не целите да ги размножавате. Това може да става на всеки 2-3 години.
Зони: 4-8.
▲: Нарцис (Narcissus ‘Petit Four’) (5)
Зони: 3-7.
●: Кокиче (Galanthus nivalis) (20)
Зони: 3-8.
1. Градински план на проекта
При този проект от особена важност е подготовката. Предварително си отговорете на няколко въпроса:
• Разполагате ли с готово място за изпълнение на плана? Схемата показва приблизителната големина на проекта (18 квадратчета х 1.5 м = около 27 м), но Вие можете да увеличите тези мащаби или пък да ги намалите, като спазите съществуващото съотношение и увеличите/ намалите броя на растенията от всеки вид (или пък като премахнете от плана някои растения).
• Изисква ли почвата на терена подобряване? Повечето от избраните растения не са капризни в това отношение, но добре овлажнената почва е отлична среда за тяхното развитие. За да тествате почвата, намокрете един сектор от нея с маркуч и изчакайте 24 часа. След това стиснете с ръката си буца пръст – пръстта трябва да се оформя на топка, но да се рони лесно при натиск. Ако тя става на топка, но не се рони, вероятно пръстта е твърде глинеста, а ако не иска да се оформи в топка – вероятно е твърде песъчлива. И в двата случая почвата изисква подобрение – за целта можете да добавите подходяща торова смес.
2. Създаване на основата
За да очертаете основата можете да използвате градински маркуч, с който да оформите границите на лехите. Когато сте доволни от резултата използвайте абсорбираща се спрей-боя, за да направите по-ясни очертанията. С помощта на остра права лопата окопайте границите, за да оформите ръба на всяка леха.
Ако теренът е покрит с трева имате няколко възможности. Ако секторът е малък, можете да премахнете чимовете с помощта на права лопата (предварително намокрете почвата), а накрая да обработите почвата отдолу. За по-големи терени обаче ръчна орачна машина, с която да обработите тревата, така че тя да бъде смесена с почвата. Така не само ще премахнете чимовете, но и ще обогатите почвата с органични вещества.
Независимо как ще решите да обработите терена, уверете се, че сте обработили почвата на дълбочина поне 15- 20 см. След като подготвите мястото, полейте почвата добре и изчакайте няколко дена. Ако през това време се появят бурени ги почистете, а ако използвате за целта химикали проверете върху етикета на препарата колко време трябва да изчакате преди да засадите растенията.
3. Направете ръба
Най-добре е да направите ръб около очертанията на лехата, за да попречите на тревата и другите растения да прораснат извън границите. За целта можете да използвате камък или тухли.
4. Засаждане
Идва времето и на най-забавната част от проекта – засаждането на растенията. Готовите растения (разсад) извадете от саксиите (закупен или засаден предварително) и ги поставете на местата им в лехата. Това ще позволи да видите как ще изглежда лехата и дали има нужда от допълнително донагласяне. Уверете се, че растенията са на подходящо разстояние едно от друго, за да могат да растат и да се развиват нормално.
Храстите засадете като предварително направите дупка с диаметър около 2 пъти по-голям от този на коренището им, като при засаждането най-горната им част трябва да е малко над повърхността – запълнете дупката с пръст и отъпчете добре; полейте веднага със слаба струя за поне 15- 20 минути.
Дърветата засадете, след като сте изкопали дупка, малко по-голяма от диаметъра на коренището (или на саксията, в която е поставено дървото). Дупката трябва да бъде достатъчно дълбока, за да може коренището на дървото да бъде малко над повърхността. Когато дръвчето е поставено в дупката в изправено положение, запълнете я с пръст на 1/3, отъпчете леко и полейте. Повторете процедурата още два пъти, докато запълните цялата дупка. Накрая направете около нея своеобразна "яка" от пръст, за да задържа вода към коренището. Полейте дръвчето със слаба струя за поне 30 минути.
5. Грижа за растенията
Първите няколко месеца са от особена важност за растежа на градината. Добре е първите 2 седмици да поливате растенията през ден, а следващите 2 седмици – по 2 пъти седмично. Втората година можете да оставите на природата да свърши своята работа, като основната Ви работа е да поливате градината и да се справяте с плевелите. Ако се налага да подрязвате храстите и дърветата, направете това през късната зима, преди да започнат разлистването и цъфтежът. Изключение от това правило са храстите, цъфтящи през пролетта, които се кастрят веднага след цъфтеж.
Posted in: Градина
0 коментара:
Публикуване на коментар